понеделник, 5 януари 2015 г.

"Вината в нашите звезди" от Джон Грийн - ревю

Прочетох и аз най-накрая "Вината в нашите звезди" от Джон Грийн. Да, направиха филм, но аз предпочетох първо да прочета книгата и после да гледам екранизацията й.
Историята всички вече я знаят. Неизлечимо болни тийнейджъри се опитват да живеят живота, който им остава възможно най-пълноценно и истински.
Хейзъл е неизлечимо болно от рак момиче, или както тя предпочита да се определя "професионално боледуваща". Тя води един не много социален начин на живот. Знае, че един ден рано или късно ще си отиде от този свят. И ако допусне някого близо до себе си, този човек ще страда, когато тя умре. Затова и го дава малко по-затворена. Вече знае какво да очаква и един вид се е примирила със съдбата си.
Оугъстъс е от година и половина в ремисия. Той е пълната й противоположност. Радва се на живота въпреки сполетялата го болест. Решен е да покаже на Хейзъл, че може да живее оставащия й живот напълно пълноценно, без значение колко дълъг ще е той. Той е доста оптимистично настроен.
И естествено, когато съберете две такива малко противоположни личности, напълно нормално е да се зароди една прекрасна младежка любов.
Книгата беше възхвалявана като "велика", "уникална" и какви ли не други хвалебствия. Че е хубава книга, хубава е. Че е приятна за четене, такава е. Но не бих я определила като велика. Наистина е чудесна и доста оптимистична, дори бих казала трогваща. Чете се изключително бързо. Аз лично успях да я прочета за два дни, като се има предвид натоварения ми график по празниците, но мисля, че ще може да се прочете и за ден ако не сте много ангажирани.
Искрено ви препоръчвам да я прочетете при първа възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар