Най-накрая и аз успях да стигна до кино салона и да гледам "Петя на моята Петя". Щеше да е голям срам като бургазлийка да пропусна филм вдъхновен от образа на бургаската поетеса, която за съжаление вечно остана на 17 години. Отдавна в Кино Понеделник не бях писала за български филм и то точно такъв, в който няма фраза след дълга целувка "Имах царевица между ей тез два зъба тука".
"Петя на моята Петя" е разказ за две момичета, които дръзват да се опълчат на системата с времева разлика 4 десетилетия. Във филма има една фраза, която изпъква още в трейлъра - "Всеки випуск има една, която се смята за преродената Петя Дубарова". Но не се подлъгвайте, че това е биографичен филм за момичето с буйни коси символ на Бургас. Тук няма обожествяване на образа ѝ. Вместо това ситуацията на главната героиня - Петя Монова (Александра Костова), е сравнително сходна с тази на съименничката ѝ - на 17 години, с писателска дарба, обичана и харесвана от всички и широки възгледи, които малко хора сякаш днес притежават или са успели да запазят въпреки житейските затруднения в личен и професионален план. Нашата съвременна Петя обаче също така трябва да се сблъска с едно митично чудовище - закостенялата още от комунистическо време система на българското образование. В опит да помогне на близък приятел претърпял тежка катастрофа и да промени нещата ще си създаде враг в лицето на новия директор на училището - Крачунов (Юлиан Вергов). Петя е като дон Кихот срещу вятърните мелници и в един момент си мисли, че всички са срещу нея и животът не е честен, но на края ще трябва да стигне до извода, че светът не се върти около нея и нейните желания, че реалността е много по-жестока и само с желание и удряне по стените резултати не се постигат.Филмът е сниман в Бургас и ми стана много мило, когато видях, че действието се развива в СУ "Св.св. Кирил и Методий" (гимназиалните си години ги изкарах там). Музиката на Георги Стрезов е хармонично комбинирана с безсмъртните стихове на Дубарова. Специфичният младежки изказ, макар и да ме дразни, е много достоверен. Днес все по-често за съжаление се вмъкват английски думи в българската реч, че чак ми идва в повече, но точно това предава допълнителна истинност на историята.
Доволна съм от актьорския състав, но не очаквах, че Алена Вергова ще се представи толкова добре в поддържащата роля на приятелката на младата Петя. Не е нещо лично срещу момичето, просто не всеки наследява актьорския талант на родителите си. Радвам се, че тук сгреших.Продукцията не представя всички учители като злодеите тук. Естествено има и такива, които не ти се нравят и не се стремят към прогрес, които са си чисти лицемери (ох, тук трябва да се въздържа да не казвам имена от личния си опит), но има и такива, които с малко по-усмихнат подход стимулират учебния процес на учениците и насърчават талантите им.Всяко поколение се сблъсква с некоректността на системата и се надява, че ще я промени, но уви... Не знам дали това някога ще се случи. Знам, че в тази история Петя има много по-благородна кауза, заради която да се противопостави на системата отколкото няколко бивши мои съученички (надявам се, че днес са по-зрели), които проявяваха непокорство заради таксата на стойност 7 лв. за училищна охрана на времето, а седмица след това се фукаха с нови телефони и бижута.
Битките трябва да се подбират внимателно. Когато сме млади си мислим, че веднъж да се намери решение на проблема и останалото вече е лесно. Грешка! След това предстои най-трудното...
Това е филм, който поставя много въпроси за дискусия на преден план и може да бъде гледан от всеки с широк мироглед без значение от кое поколение е.
Учтива забележка: Може и да ми се е сторило, но емблематичното за Бургас възклицание "Въй" не се чу нито веднъж във филма.
Коментари
Публикуване на коментар