Истински важните хора остават в живота ни

Здравейте, слънца!
Тази публикация я пиша с лека носталгия, защото моя приятелка замина за Германия. Ще е там само 3 месеца, но все пак много ще ми липсва. За много кратък период от време тя ми стана много близка.
За това е темата ми днес - за важните хора в живота ни, на които им е отредено да присъстват в него. Ще ви го обясня като се базирам на истински случки от моя живот.
Когато бях на 17 години, започнах да пея в училищния хор. Там се запознах с едно момиче - Деси. Тя беше с две години по-малка от мен. В първия момент си помислих, че тя е малко странна, но някак си нашите съзнания и характери си паснаха. След време разбрах, че и нейната първа мисъл за мен била, че съм малко странна. Аз завърших гимназия и вече ми предстоеше да замина за Варна. Не бях чувала Деси от доста време, защото старият ми телефон се скапа и бях си купила току-що нов. Съвсем случайно срещнах Деси на път за работа един ден и веднага си разменихме телефонните номера. И винаги когато се връщах у дома си уговаряхме срещи за по едно кафе. После тя замина да учи за Велико Търново, появи се Facebook и стана по-лесно да поддържаме контакт. И винаги, когато си бяхме у дома се виждахме. Така Деси остана в живота ми.
Когато приключих университета, повечето ми приятели се върнаха по родните си градове или останаха във Варна. Аз също се върнах у дома заедно с Ани. Тя е от Долно Езерово, което е квартал на Бургас. Макар и дистанцията тук да не беше много голяма, докато се установим и си намерим работа, някак загубих връзка с Ани. Друго освен харесванията на постовете ни във Facebook нямаше. Един ден прецених, че Ани ми липсва прекалено много. Писах й съобщение във Facebook, излязохме на кафе и кино и отново подновихме приятелските отношения на нормалното ниво на комуникация. Аз й липсвах и тя на мен също.
Когато започнах да посещавам тренировките по Zumba, целта ми беше да вляза във форма. Не само че си подобрих формата, но пробудих у себе си една спортна натура, която не съм мислила, че притежавам. Но най-хубавото нещо на зумбата беше прекрасните приятелства, които направих. Едно от тези приятелства е с Руми. Тя замина да учи за Англия, но не спираме да си пишем. Когато се прибира у дома винаги успяваме да се видим и да излезем да се повеселим. Големите разстояния са без значение, когато държите истински на някого.
И така в заключение:
Хората, които наистина държат на вас, с които сте изградили една силна връзка, по един или друг начин ще останат в живота ви. Ако те искат вие да сте част от живота им, ще намерят начин да сте там. Ако вие искате някой да присъства в живота ви или да се върне в живота ви, ще се наложи да действате. Истинските хора са нещо много рядко в днешния лицемерен свят. И ако намерите такива, то сте истински щастливци. Обграждайте се с такива хора. Ще видите колко по-добре ще се почувствате.
П.С. Картинките съм свалила от официалната Facebook страница на Karen Salmansohn. Нямам никакви права над тях и не си ги присвоявам.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Диагноза: СЕКСИ! ревю/ I Feel Pretty review

Престъпленията на Гриндевалд - Ефекти и Разочарование

300: Възходът на една империя!