вторник, 28 април 2015 г.

Анонимни хейтъри - жал ми е за тях

Привет, оптимисти!
Колко от вас са се сблъсква ли с хейтъри - в гимназията, на работа, в интернет пространството? Явно не съм само аз. Скоро имах един неприятен коментар в блога. Може би постъпих доста драстично за мен, но изтрих този коментар. Вярвам, че всеки има право на мнение. Може би мненията ни няма да съвпадат кой знае колко, дори ще се разминават напълно, но ако ми го казваш лице в лице (или в този случай - коментар в коментар), тогава ще ти уважа мнението, защото знам, че го имаш и не се страхуваш да го изказваш. Но ако ще си анонимен хейтър, няма какво да се тръшкам и блъскам заради теб, след като дори нямаш доблестта да ми  напишеш този коментар с истинското си име или някакъв псевдоним за интернет, а се криеш зад надписа "Анонимен".
Анонимните хейтъри са просто поредните хулигани, но с тази разлика, че са виртуални. Доста ми приличат в това отношение на хулиганите в училище и надутите кифли, които се мислят за господари на света и всичко им е позволено. Мисля, че не съм единствената, която се е сблъсквала и с двата типа "личности". Когато бях ученичка не смеех нищо да кажа, защото не исках проблеми. Исках да се разбирам с всички. Като всяка една тинейджърка изпитвах нужда да се впиша в някаква среда и хората да ме харесват. Но за съжаление не стана така и бях поредното неразбрано момиче, може би малко по-чувствително, което кифлите-принцеси обичаха да тормозят. Естествено тези хулигани и кифли бяха и лицемери, защото обичаха да се мазнят за да им направиш услуга за домашно или контролно. Хулигани или хейтъри, физически, вербално или виртуално - в действителност с тази злоба вредят най-много на себе си. Това е някакво избиване на комплекси. Не знам защо се превръщат в тези неприятни образи. Може би имат някакви свои проблеми и решават, че могат да ги разрешат само с тормоз над друго по-слабо същество.
Така че Анонимен хейтърю, каквито и комплекси да имаш се надявам да се справиш с тях. Надявам се някой ден да намериш поне 1/10 от смелостта, която всеки един блогър или влогър притежава, за да напишеш със своето собствено име или псевдоним мнението си. Защото за разлика от теб всички те са намерили тази смелост да споделят мислите си с целия свят чрез интернет и го правят открито. Дори досадният клюкар Перез Хилтън не се крие, а изразява мнението си открито. Дори и аз открито си заявявам, че цялото семейство Кардашиан ми е меко казано неприятно. А ти стоиш някъде на нивото на гимназиалните хулигани и кифли, защото твоята "анонимност" си е чисто лапешка работа.
Е, бедни Анонимни, пожелавам ти някой ден да станеш по-смел. Пожелавам ти да имаш доблестта да говориш открито като всички нас. Пожелавам ти да се развиеш към нещо по-добро, а да не стоиш на едно място и да го тъпчеш до живот. Пожелавам ти да излезеш от онзи тъмен ъгъл, от който се опитваш да дадеш глас на мислите си, а той е толкова тъмен, че те се губят в мрака. Пожелавам ти да пораснеш и то скоро.
Ако не можеш да се справиш сам, отиди на психолог. Може и да има ефект.

1 коментар:

  1. Рофл, о да, любимата ми тема! Разбирам, че им е много важно на всички да си избият нещастното детство върху някой друг, но на мен вече ми писна. В училище и аз имах вземане даване с "хулигани" и по точни няколко кокошки, които се заяждаха, защото бяха дебели или с хламидии. Напълно те подкрепям! :D

    ОтговорИзтриване