Аз готвя с баба! Друг път!
Знаете ли, че бабите доста често послъгват. Те са една доста остаряла форма на майка все пак. В смисъл с такива закостенели представи за света, че като им кажеш, че ще спиш у приятели първият им въпрос е: "Момчета ще има ли? Не бива да има момчета!" За какво най-много лъжат бабите? Лесно - за готварски рецепти. Защо ли? Просто защото не искат нещо да е по-вкусно от тяхното. Или това важи само за моята баба.
Да се уточня предварително: Аз много обичам баба си. Ама наистина много. Но е факт, че има голямо самочувствие за рецептите си и не ги дава.
Друг случай. Звъним за рецепта със сестра ми пак на баба. Сестра ми сготви, защото аз тогава нямах такъв интерес към готвенето както сега. Спази всичко точно както баба й беше казала. Очаквахме да е вкусно.Все пак е бабина рецепта, а те винаги са вкусни. Да, ама не. Яденето не се получи както го очаквахме. Сосът беше така воднист. Милата ми сестра беше така разочарована пак от баба. От тогава вече си знаехме с баба не се готви, от баба не се иска рецепта. Баба си прави всичко сама, защото нейното все трябва да е НАЙ.
Стигнах до извода, че за бабините рецепти важи приказката "Занаят не се дава, занаят се краде". Щом не иска да ги дава, нейн проблем. Готвенето си е и голяма част експериментиране. И когато тръгне да ми дава акъл как да готвя й казвам: "Без тези номера! Само ще ме излъжеш и ще сготвя някой бълвоч."
Да се уточня предварително: Аз много обичам баба си. Ама наистина много. Но е факт, че има голямо самочувствие за рецептите си и не ги дава.
Веднъж сестра ми я помоли да дойде да приготви с нея питката за Бъдни вечер. Милата ми сестричка нямаше търпение. Уговори се с баба за 7 часа сутринта. Поне няколко пъти повториха часа. Беше будна още от 6 на следващата сутрин. Пет минути преди 7 се качи при баба (живеем в една кооперация), след 5 минути идва бясна. Баба приготвила питката сама. Още в 6 часа започнала и докато сестра ми се качила вече била приключила. Мисля, че оправдателните й думи бяха или "Не беше ли за 6 часа?" или "Ми аз станах по-рано и реших да я направя". Сестра ми беше толкова разочарована и обидена. Дори дядо ми беше обиден на баба.
Друг случай. Звъним за рецепта със сестра ми пак на баба. Сестра ми сготви, защото аз тогава нямах такъв интерес към готвенето както сега. Спази всичко точно както баба й беше казала. Очаквахме да е вкусно.Все пак е бабина рецепта, а те винаги са вкусни. Да, ама не. Яденето не се получи както го очаквахме. Сосът беше така воднист. Милата ми сестра беше така разочарована пак от баба. От тогава вече си знаехме с баба не се готви, от баба не се иска рецепта. Баба си прави всичко сама, защото нейното все трябва да е НАЙ.
Стигнах до извода, че за бабините рецепти важи приказката "Занаят не се дава, занаят се краде". Щом не иска да ги дава, нейн проблем. Готвенето си е и голяма част експериментиране. И когато тръгне да ми дава акъл как да готвя й казвам: "Без тези номера! Само ще ме излъжеш и ще сготвя някой бълвоч."
Но ако вие, за разлика от мен и сестра ми, имате от онези баби, които ще ви научат на драго сърце на тайните си рецепти, тогава сте големи късметлии. Ако ли не, правим следното: учим се сами и гледаме да е по-вкусно. А то винаги ще стане по-вкусно щом имате желание. :)
П.С. Сестра ми вече прави по-вкусна баница дори и от тази на баба! :P
Картинките са свалени от интернет. Нямам никакви права над тях.
Много мило и приятно четиво. Баба ми винаги ми казва какво и как да се прави. Жалко, че не готвя :)
ОтговорИзтриванеМоята баба беше същата. Като поискаш рецепта, все нещо променя, та от нейното по-вкусно да няма. И сега ги няма. Така и не преминаха в оригиналния си вид нито скъм майка ми, нито към мен. Аз пък си давам рецептите на драго сърце с все номерата. И без това точно като моето никога няма да има. Половината от магията на вкуса е в ръцете на готвача и в любовта и желанието, които влага.
ОтговорИзтриване