Лабиринтът: Невъзможно бягство - социален експеримент

По принцип нямам точно определен ден за кино. Ходя когато ми се прииска или имам възможност. С моя график май понеделник ще се превърне в кино вечер. Както направих тази седмица. След като аз и моя приятелка се оказахме без ангажименти отидохме да гледаме "Лабиринтът: Невъзможно бягство".

Томас се събужда в движещ се асансьор и не помни нищо. Асансьора спира, вратите се отварят и той се оказва в една долина, чийто обитатели са само момчета. Те също не знаят от къде са дошли. Нямат никакви спомени преди да дойдат в долината. Единствено помнят имената си. Долината всъщност се оказва центъра на един лабиринт. За да оцелеят момчетата живеят според определени правила. Те живеят в своя подреден свят. Всеки ден една част от момчетата тича през лабиринта, търсейки изход, но не намират. Но Томас е различен, любопитен и е уверен, че щом това продължава вече три години без резултат то нещо трябва да се промени. Нещата се усложняват още повече, когато асансьорът пристига по-рано и вътре има момиче. Пред жителите на Долината стои изборът дали да продължат да спазват рутината си или да променят нещо за да могат наистина да се измъкнат.

Започвам с това, че един вид знаех какво да очаквам. Знаех, че филмът спада повече в категория за тийнейджъри. Повечето хора това ги разочарова, но не и мен. Филмът не те държи през цялото време в напрежение, но има няколко ключови момента, по време на които с голям интерес гледах екрана. За актьорите не мога да кажа почти нищо. Просто не мога нито да ги превъзнасям, нито да ги подценявам. Все пак са вложили труд за да се превъплътят в героите. Ефектите не са лоши, но като че ли филма изглежда по-подходящ за гледане в домашни условия.
Бих определила филма като мистерия. Предполагам, че плануват и продължение. (Нали е направен по книги.) Почти е подобен на "Игрите на глада" с тази разлика, че в "Игрите" действащите лица знаят какво ги очаква и изпитанията там са създадени с цел "да се опази мира". В "Лабиринтът" проследяваме как човешките същества са превърнати в опитни зайчета. Защото всеки лабиринт е създаден с цел тестване. А на този основната цел е да се тества лимита на човешката природа до максимум.
Защото това, което не ни убива, ни прави по-силни. Но има ли право едно човешко същество да превърне друго в научен експеримент и може ли да се оправдае това в името на науката?! Може би направих малък спойлер, но просто не се стърпях.
В заключение: Филмът не е феноменален, но не е и лош. За жанра си бих казала, че е сравнително добър.
Ще се радвам да ми споделите и своето мнение. :)