Дракула: Неразказан - един друг облик

В четвъртък изобщо ми беше скучно. Нямах търпение да дойде края на работния ден и да изляза с една приятелка на кафе. Естествено законът на Мърфи се включи и моята приятелка прецени, че е прекалено уморена. Реших да опитам да се уговоря с друга, тя обаче беше на работа до 9 часа, така че и този вариант отпадна. Трета беше извън града и т.н. и т.н. Става ви ясно, че явно всички имаха вече други ангажименти. Е, добре, но на мен пак ми се правеше нещо. Определено не исках след работа да се прибера директно у дома. Веднъж един познат ми предложи да пробвам някой път да отида на кино сама. И май това беше един идеален момент да послушам съвета му. Някак си си бях втълпила, че ми се гледа "Дракула: Неразказан".

Досега всички филми, които някога са били правени за Дракула, са наблягали или на неговата кръвожадност, или на взаимоотношенията му с любимата му Мина, или на деспотичната му натура. В "Дракула: Неразказан" се набляга може би за първи път на исторически факти, а и действието се развива по време на човешкото съществуване на Влад, преди още да се е превърнал във вампир. Ако не сте се ровили из книгите или интернет, ще разберете откъде идва прозвището Дракула, какво всъщност означава и малко ще ви стане ясно каква репутация е придобил той и по какъв начин. Но после вече ще навлезете във филма.
Влад Цепеш е владетел на Влашко.

Земите му се радват на просперитет, народът му го уважава и са доволни от управлението му, а Влад е щастливо женен и има син.

Но цялата тази идилия е обречена, когато султанът иска в знак на подчинение Влад да му даде 1000 момчета за да запълни войските си, плюс още едно - синът на Влад. Тук наблюдаваме един напълно различен Дракула. Тук виждаме Дракула-бащата. Един родител трябва да направи трудния избор дали да се подчини или да се разгневи срещу османската несправедливост и да защити своето дете и децата на народа си.

 Предварително се настроих да нямам големи очаквания. Напоследък филмите в тази категория не са от най-интересните. Поне не и за мен. И наистина добре, че не отидох с очаквания, защото филмът не ме впечатли. Виждам идеята за един по-човечен Дракула, но някак си не ми беше пресъздадено необходимото усещане. Въпреки, че актьорският състав е добър, дори те не ми оказаха някакъв ефект. Гледах филма и не усещах нищо. Слушах музиката - нищо. Ефектите - аз не съм компютърен специалист и тук мога да дам само зрителската си оценка - нищо епично, нищо ново, нищо впечатляващо.
Сега за самото преживяване да отидеш сам на кино.
Обикновено ходя с някоя приятелка, за да си правим компания. Но се убедих, че и сам да отидеш на кино също е много приятно. Вярно, че не случих на филм, но ми беше много спокойно и релаксиращо. Може някой път пак да опитам.
Дано ревюто да ви е било от полза малко или много. Все пак това са си моите впечатления и няма да наложа на никого мнението си.
Все пак ако всички мислехме еднакво нямаше да е весело. :)