четвъртък, 22 май 2014 г.

Моята театрална вторник вечер с Яворов, Лора и Мина!

Здравейте, създания на изкуството!
Очевидно този месец съм много културно настроена - кино, опера, а сега и театър. Не съм ходила на театър може би от години. Може би за последно да съм ходила в гимназията и толкова се вълнувах. Отидох да гледам постановката "Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла".
Историята на Яворов, Лора и Мина е една от най-уникалните любовни истории и емблематична за българската история и култура.
Няма българин, който да не е чувал за тези трима души. Този любовен триъгълник е неповторимо белязан сам по себе си поради различния начин по който Яворов приема и двете жени в живота си. Мина влиза в живота на поета като свеж полъх, като момиче, на което тепърва му предстои да се превърне в жена, но уви тя не достига до този възвратен момент, както ни е известно. Тя остава един образ, който Яворов въздига в съвършенство, идеал, муза. Лора, от друга страна, е нещо друго. Тя е като вихрушка. Някои хора биха я определили като фаталната жена, но ще сгрешат. Лора е била една изключително интелигентна за времето си жена, жена с характер. Тя просто е искала любовта на Яворов да е изцяло за нея, да я обсеби, да бъде тя неговата муза, не призракът на Мина.
А Яворов? Яворов е толкова сложен образ, че просто ще бъда честна с вас и ще ви кажа, че ми е трудно да го опиша. Той съчетава в себе си поета, бореца за свобода на Македония и мъжа. Понякога си мисля, че той не може да разбере, че точно той сам най-много си вреди и подсилва маниакалната ревност на Лора, търсейки вдъхновението в една мъртва жена. А може би и точно това е причината неговите произведения да са толкова прекрасни и незабравими.
Бойко Илиев представя на публиката един спектакъл, в който се набляга на последните моменти от съвместния живот на Яворов и Лора, и на сякаш едни въображаеми разговори между Яворов и Мина. Актьорската игра ме изненада особено приятно. Иван Радоев, Елена Петрова и Мариела Топалова представиха три много реални образа. Докато слушах диалозите си мислех: "Нима хората някога са си говорили така един на друг? Нима са се обичали така силно?" Особено ме впечатли Елена Петрова. Ще ви призная, че в "Стъклен дом" не ми допадна особено. Говореше толкова тихо там, че надувах телевизора на макс за да чуя какво казва. Само дядо ми надува телевизора на макс и то когато е със слуховото апаратче. Но сега бях просто потресена. Чувах тази жена в цялата зала, а аз седях на последния ред. Беше толкова интересно да я гледам в този силен и в същото време крехък образ. От нея се излъчваше такава дълбочина. Героинята й толкова много избухваше и викаше, че накрая милата актриса прегракна. Шапка й свалям.
Препоръчвам на всеки да отиде и да гледа този спектакъл. Така ще ви разчуства. Аз лично едвам се удържах да не заплача.
Имам само няколко забележки и те са към зрителите в залата:
1)Идва се на време за спектакъла. Постарайте се да не закъснявате, защото в залата се пази такава тишина и е много трудно да се чуе въведението на пиесата, докато вие се извинявате и раздигате останалите зрители.
2) Телефоните или се изключват или се правят без звук пак поради същата причина, а и се замислете колко неприятно е това и за актьорите. Ами ако вземат, че си забравят репликите, защото в същия момент в залата се чуе някоя GSM мелодия.
3) Постарайте се да не шавате много много. Както споменах в залата е толкова тихо, че се чува дори как си отваряте чантата.
Но ако не броим всички тези малки проблемни ситуации, отделете час и половина от времето си за да изгледате "Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла". Определено си заслужава.Ако пак поставят този спектакъл, пак ще отида с удоволствие да го гледам.
А аз вече нямам търпение за следващата постановка, която смятам да гледам в театър "Адриана Будевска". :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар