23 Април Международния Ден на Книгата
Здравейте, великолепни!
Това е вторият ми пост за днес, но поводът си заслужава. Днес е Международния ден на книгата, както вече ви е известно от социалните медии. Какъв по-добър ден за да споделя с вас как обикнах четенето!
Винаги съм споделяла мнението, че книгата е богатство. Но това мнение възприех едва когато станах на 12 години. Преди това с течение на годините се бях превърнала в дете на телевизията. По онова време беше нормално, имайки предвид че вече имах ме богат избор на телевизионни канали (и особено Cartoon Network). Един ден както си стоях пред телевизора баща ми ми взе дистанционното от ръката и го изключи. Ако не греша каза нещо като: "Кога за последно прочете някоя книга?! Май е било отдавна!" И след миг ми даде да чета "Винету" на Карл Май. Дали за да му покажа, че не ме интересува само телевизията, но започнах да я чета. И така подкарах цялата поредица. В един момент вече не висях толкова много пред телевизора както преди. Четях от всеки един жанр - фентъзи, криминални романи, класическа литература. Нямах спиране. Тук баща ми наистина ми направи голяма услуга.
През годините в университета бях занемарила четенето за удоволствие като цяло. Направо ме е срам да си кажа, че изобщо не четях. Но откакто приключих с университета отново започнах да чета и то с такова удоволствие. Отново с ентусиазъм влизам в книжарниците.
Една книга винаги може да се окаже точно това от което имаш нужда - верен приятел, който да те пренесе на друго място.
Така че не занемарявайте книгите. Те наистина са богатство. Не само интелектуално, но и духовно. Книгата винаги може да те накара да се усмихнеш.
Това е вторият ми пост за днес, но поводът си заслужава. Днес е Международния ден на книгата, както вече ви е известно от социалните медии. Какъв по-добър ден за да споделя с вас как обикнах четенето!
Винаги съм споделяла мнението, че книгата е богатство. Но това мнение възприех едва когато станах на 12 години. Преди това с течение на годините се бях превърнала в дете на телевизията. По онова време беше нормално, имайки предвид че вече имах ме богат избор на телевизионни канали (и особено Cartoon Network). Един ден както си стоях пред телевизора баща ми ми взе дистанционното от ръката и го изключи. Ако не греша каза нещо като: "Кога за последно прочете някоя книга?! Май е било отдавна!" И след миг ми даде да чета "Винету" на Карл Май. Дали за да му покажа, че не ме интересува само телевизията, но започнах да я чета. И така подкарах цялата поредица. В един момент вече не висях толкова много пред телевизора както преди. Четях от всеки един жанр - фентъзи, криминални романи, класическа литература. Нямах спиране. Тук баща ми наистина ми направи голяма услуга.
През годините в университета бях занемарила четенето за удоволствие като цяло. Направо ме е срам да си кажа, че изобщо не четях. Но откакто приключих с университета отново започнах да чета и то с такова удоволствие. Отново с ентусиазъм влизам в книжарниците.
Една книга винаги може да се окаже точно това от което имаш нужда - верен приятел, който да те пренесе на друго място.
Така че не занемарявайте книгите. Те наистина са богатство. Не само интелектуално, но и духовно. Книгата винаги може да те накара да се усмихнеш.
Коментари
Публикуване на коментар