сряда, 19 ноември 2014 г.

Един мой дъждовен ден в София

Концертът на Сара Брайтман беше хубав повод да посетя София миналата седмица. Вярвате или не, но съм идвала само веднъж в столицата и единствено видях ИКЕА. Но това не е посещение изобщо. Не и за мен. За това при малкото ми останали часове в четвъртък преди да замина, милата ми братовчедка се нае с бойната задача да ме разведе из София или поне из централната част на града. Времето беше дъждовно, но не прекалено дъждовно, за да не можем да се разходим малко из града.

Голямо движение, голямо нещо. От сега да кажа - мога цял ден да си се возя в метрото. Не че автобусите са лоши, но факт с метрото е далеч по-бързо. Няма и 5 минути и от НДК съм на Централната автогара. Доколкото разбрах обаче не стига до всички квартали. Надявам се да го разширят.

Братовчедката ми казва: Ще те заведа в най-хубавото заведение в центъра на София - Raffy.
Наистина обстановката там много ми хареса. Беше приятно и спокойно, но не и лишено от живец. Аз по принцип не пия кафе, но се реших да опитам това лешниково капучино.
Ако зависеше от братовчедка ми цял ден щяхме да обикаляме и да ми показва културните паметници. Задължително ми показа Народния театър "Иван Вазов" и Националната библиотека "Кирил и Методий".
Храм-паметникът Александър Невски се оказа по-голям от колкото очаквах. Не можа да се вмести в снимката. Наистина е впечатляващ.
Но май най-много ми хареса улицата на НАТФИЗ и театърите. Дали защото винаги съм обичала изкуството, но просто тази част на София ми се стори най-интересна. Софиянци наистина имат голям избор откъм представления. Нищо чудно, че си купуват билети за спектакли 1-2 месеца по-рано.

Тук ще вмъкна само, че най-накрая успях да намеря "Богат татко, беден татко" на Робърт Кийосаки. Търся я от месеци в бургаските книжарници, но навсякъде беше свършила. Дори се канех да си я поръчам онлайн. Но за мой късмет в една от софийските книжарници я намерих. Хич не му мислих и веднага си я взех.
И макар пак да спомена, че не пия кафе, не се сдържах и си поръчах едно голямо карамелено лате в Costa Coffee. Но тази чаша повече ми прилича на супник. Чудя си се на акъла как я изпих цялата.
Харесвам Costa Coffee още от студентските ми години във Варна. Винаги съм го намирала за много уютно местенце.
След хубавата разходка с братовчедка ми и приятните разговори в заведенията, на които ме заведе, дойде и времето да отивам към гарата. Наистина ми се искаше да имам повече време, но пак като за един следобед си прекарах много хубаво и не мога да се оплача от видяното. Дори дъждовното време не ми попречи да оценя част от красотата на София. :)
П.С. Отбелязвам само, че една част от снимките са свалени от интернет като тази на заведение Raffy и НАТФИЗ

3 коментара:

  1. Ако позволиш искам да поправя братовчедка ти и теб :)
    Първо нея, защото най-хубавото подобно заведение в София е сладоледената къща на пл. "Гарибалди" :) Или по друг начин казано Конфети! Обожавам да ходя там и когато съм в България съм през ден там :D
    Tеб искам да поправя за правописа на НАТФИЗ, надявам се да не се обидиш. Но се пише с Ф :) Идва от съкращението: Национална академия за театрално и Филмово изкуство :)
    Ииии явно не си се качвала в метрото в час-пик :))) Тогава е нещо страшноооооо :D :D :D
    Пожелавам ти да имаш повече време в София, за да разгледаш всичко както трябва! :) Липсва ми много този, иначе грозен град, в който съм родена и отраснала :)
    ПС: Снимката ти с лъва пред Съдебната палата е много готина :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Определено ако имам време и възможност ще посетя тази сладоледена къща. Благодаря за корекцията. Веднага ще оправя правописа си. :) Радвам се, че ти е харесала точно тази снимка. Тя ми е любимата! :)

      Изтриване
  2. Радвам се, че ти е харесало в София, въпреки лошото време! :)

    ОтговорИзтриване