понеделник, 2 май 2016 г.

Movie Monday: The Jungle Book - Emotional Search of Home

През последните няколко години любимите ни анимации на Дисни се сдобиха с осъвременени игрални версии. Тази година в тази категория попада и Книга за джунглата.
Маугли е човешко дете, което е отраснало в джунглата и е отгледано от вълците, а негов житейски учител е мъдрата пантера Багира. Животът му е сравнително спокоен в джунглата, докато тигърът Шир-Хан не се завръща. Шир-Хан таи дълбока омраза към човешкия вид и вижда в Маугли заплаха. Според него човешкото дете трябва да умре. Сега Маугли трябва да напусне глутницата за да предпази близките си и да си намери нов дом. Багира смята, че най-безопасното място за него е селото на хората, но малкото момче е твърдо решено да остане в джунглата, защото това е единствения дом, който познава.
За разлика от анимацията тук връзката между героите е много по-силна. Особено много се набляга на отношенията между Маугли и вълците. Шир-Хан не се впуска в преследване на човешкото дете, а прилага психологически трикове за да го върне. Присъствието на Каа е малко ограничено. В този филм змията повече ми напомня за гадателка с кристална топка. Казва на Маугли миналото, настоящето и бъдещето му, като последното разбира се се намира в нейната уста.
Въпреки че този филм е много по-емоционален от оригиналната анимация, не ме разплака. Няколко мои познати, които вече са родители, ми казах, че се разплакали минимум три пъти. Предполагам, че това се дължи на сцените с Маугли и вълчицата Ракша, която го е отгледала. Така че ако сте родител, предполагам, че може и да си поплачете.
Още един плюс на филма е креативността на Маугли. Тук той е много по-изобретателен и сръчен.
От оригиналната музика са запазени Важните неща (Bare Necessities) и I Wan'Na be like you. Също и Trust In Me, но тя не изпъква толкова много.
В заключение: Книга за джунглата с основание все още е на първо място в бокс офисите.
In the last few years our favorite Disney animated movies got their own motion movie versions. This year The Jungle Book also got in this category.
Mowgli is a human child who has been raised in the jungle with the wolves and his life mentor is the wise panther Bagheera. His life is pretty much calm in the jungle until the tiger Shere Khan comes back. Shere Khan has a deep hatred for humans and he sees in Mowgli a threat. According to him the human child has to die. Now Mowgli has to leave the wolf pack to protect his dear ones and to find himself a new home. Bagheera believes that the safest place for him is the humans' village but the little boy is decided to stay in the jungle because this is the only home he knows.
Unlike the animated movie here the connection between the charecters is stronger. The focus is more on Mowgli's relationship with the wolves. Shere Khan doesn't go to hunt the human kid but instead he uses mind games to bring him back. Kaa's presence is a little bit limited. In this movie the snake acts more like an old lady with a crystal ball. She tells Mowgli his past, present and future. And his future is in her mouth of course.
Although this movie is way more emotional than the animated one I didn't cry at all. But some of my friends who already are parents  told me that they had cried about three times. I guess it's because of the scenes of Mowgli with Raksha who has raised him. So if you are parents I suppose you will cry a little bit.
Another good thing about this movie is Mowgli's creativity. Here he is way more handy and inventive.
From the original songs are left "The Bare Necessities" and "I Wan'Na Be Like You". Trust In Me is also there but it doesn't stand out so much.
In conclusion: The Jungle Book has a good reason to be still Number 1 in the box offices.
Keep On Smiling!

Няма коментари:

Публикуване на коментар