Lina's favorites

Днешният пост е не малко, а много по-различен. Драстична промяна настъпи в живота ми, която не мислех, че ще ми се наложи скоро да направя. Напуснах старата работа и вече имам нова далеч по-спокойна! Но нека ви обясня как се стекоха обстоятелствата при мен и какво ме провокира да приема тази драстична стъпка. Работих малко повече от 5 години за бившите си работодатели. За това време получих 5 повишения на заплатата. Смея да твърдя, че трудолюбие и всеотдайност към работата не ми липсват. Заплатата ми беше доста добра. Имах си осигуровки и пр. Е, добре де! Тогава защо напусна? - сигурно ще попитате. Отговорът е лесен: Не ми достигаше време за мен и напрежението вече ми идваше в повече. И така аз взех решението да сменя работното си място. Новата ми работа ми предоставя много свободно лично време и почти никакъв стрес. На старата работа имаше бая стрес. Имала съм случаи, когато клиенти са ми звънели 20 минути преди началото на работния ми ден. А понякога някои са звънели дори и ...

От доста време мислех да пиша на тема "Защо жените се гримират" , но всеки път го отлагах. С идването на студените месеци реших да поекспериментирам малко с по-тъмен очен грим. Работното ми място е такова, че нямам особени ограничения спрямо грима или цвета на маникюра си, което е едно от малкото неща, които му харесвам. Сутришният ми режим на гримиране не е кой знае какво, но най-много обичам да акцентирам върху очите си. Тези дни отново се върнах към класическия черен молив за очи. За повече изразителност реших да подчертая и с тъмни сенки под очите съвсем леко. Нищо драстично все пак! За мъжете обаче не е така. По принцип те не забелязват ежедневния ни грим, когато е неутрален. Но когато сложим малко по-тъмен грим веднага им прави дори бегло впечатление. Така е и при мен на работа. Пристига един редовен клиент, гледаме странно втренчено и казва: "Не ми харесваш с този грим ." Преди време щеше да ми стане гадно от този коментар, но днес се радвам на спокойстви...

Случвало ли ви се е да направите нещо и после да съжалявате, че не сте разчели по-рано знаците на Вселената да не го правите? На мен определено ми се е случвало. Все пак съм човек и съм съвършено несъвършена . Така че ако и вие сте изпадали в такива ситуации, не сте сами. В последно време обаче, започнах да се вслушвам и вглеждам по-внимателно в малките знаци. Ето и една скорошна случка, която е идеален пример за това. Миналия петък приключих работа 10 минути по-рано и прецених, че имам малко време да отида да си купя малко козметика от една определена марка, която в Бургас се продава само на едно място. Отидох, но беше затворено. Погледнах работното им време - до 19 часа. Погледнах часа на мобилния ми телефон - 18:15. Видях, че работят и в събота и спокойно си казах, че утре ще мина пак, когато е отворено. По-късно същата вечер гледах видео блогът на SugarMamma . Тя е един вид влогър-финансист. Видео клиповете й са пълни предимно със съвети как да водим личните си финанси. И в е...

Здравейте, слънца! Тази публикация я пиша с лека носталгия, защото моя приятелка замина за Германия. Ще е там само 3 месеца, но все пак много ще ми липсва. За много кратък период от време тя ми стана много близка. За това е темата ми днес - за важните хора в живота ни, на които им е отредено да присъстват в него. Ще ви го обясня като се базирам на истински случки от моя живот. Когато бях на 17 години, започнах да пея в училищния хор. Там се запознах с едно момиче - Деси. Тя беше с две години по-малка от мен. В първия момент си помислих, че тя е малко странна, но някак си нашите съзнания и характери си паснаха. След време разбрах, че и нейната първа мисъл за мен била, че съм малко странна. Аз завърших гимназия и вече ми предстоеше да замина за Варна. Не бях чувала Деси от доста време, защото старият ми телефон се скапа и бях си купила току-що нов. Съвсем случайно срещнах Деси на път за работа един ден и веднага си разменихме телефонните номера. И винаги когато се връщах у дома си у...

Здравейте, уникални! Преди време ми дойде музата да се разпиша за нещо, което всички ние притежаваме макар и това наше качество да е в различна сфера за всеки един от нас - талант . Вярвате или не всеки от нас има някакъв талант заложен в себе си. "Това че не си открил все още таланта си, не означава че нямаш такъв." Да, знам че вече не съм дете, но ако се замислим точно фразите от филмите за деца са най-смислени. Те определено те зареждат с положителна енергия. И след тази положителна мисъл на жабока Кърмит нека се замислим как можем да открием какъв е нашият талант или да го преоткрием наново. Споделям личния си опит и наблюдения. Не съм професионален съветник или оратор. Някои от нещата съм опитала самата аз или мои приятели. 1. Размърдайте се. Определено няма да разберете какъв е таланта ви като си седите вкъщи пред телевизора или Facebook. Може и да успеете да намерите от тях някое и друго вдъхновение, но докато не се заемете наистина да действате, нищо ням...

Здравейте, скъпи мои! Днешният пост е много личен за мен и се надявам да ви е интересен и да го приемете като стимул за някои млади момичета и жени. Предварително само ще кажа, че този пост не цели да обиди никого и не се основава на расова дискриминация. Моята цел е да вдъхна повече увереност на онези от вас, които я нямат. А и лятото е толкова близо и си помислих, че темата на този пост е точно на време. Когато бях в гимназията моите съученички вечно ме подиграваха, че през лятната ваканция не съм хванала никакъв тен и това не е хубаво. Точните им думи бяха: "Ти изобщо плаж видя ли тази година?! Пекла си се, ама под чадъра." Онова момиче се чудеше какъв отговор да измисли и се срамуваше от факта, че никога не хваща тен. Чувствах се виновна, защото имах прекалено бяла кожа. Беше ми неудобно дори и по време на летния сезон, когато ходих на плажа. Хората около мен имаха загар, а аз си стоях бяла като сирене. Беше ме яд на генетичния ми код, че съм толкова бяла и се отличава...