петък, 29 август 2014 г.

Фестивала на цветовете и в Бургас

Фестивалът на цветовете - Холи или Пхагвах както го наричат в Индия, дойде и в Бургас. Само бях слушала преди това за тези фестивали, които вече са разпространени из цял свят. В общи линии има много музика и много цветове. А ето и една чудесна статия за самия фестивал. Статията е доста пояснителна и съм сигурна, че ще ви хареса.
Фестивалът се състоя в Летния театър. Ако трябва да съм по-точна, бих го разделила на две части. Зад Летния театър беше хаотичната сцена на цветовете. Там можехме да се оцветим колкото си искаме и разбира се имаше и хаос музика ( не е моята музика, но пак се забавлявах ). А в самия Летен театър се изпълняваше джаз. Две напълно различни вселени. Ако някой има нужда от почивка от много подскачане и танци, може да отиде в театъра и да се наслади на по-спокойна музика.
А ето и снимки от Фестивала в Бургас.
Нека започнем с тези преди да се оцветим, защото после ще сме едни...
Няколко пакетчета цветни бои на прах. Направени са предимно от нишесте.
Маската е задължителна. Не е приятно, когато се надишате малко или много с нишестето. А ако имате и очила е още по-добре. Аз нямах и не беше някакъв голям проблем, но с очила щеше да ми е далеч по-удобно. А и не се знае дали няма да получите някоя алергична реакция на роговицата или нещо подобно. Реших да съм цялата в бяло за да се нашаря хубаво. Спокойно, успяха да се изперат.
И се започна голямото пръскане с бои.



Ето че Кали е преценила далеч по-добре от мен да си вземе очилата.




Организаторите на събитието бяха осигурили достъп до напитки и закуски. Точно и поради тази причина не беше позволено внасянето на собствени.
Нямаше как да пропуснем тази дама. Определено няма как да остане незабелязана.
И да искам не мога да спра Кали да танцува.
Взех че се реших да пробвам тези очила.
Рядко си харесвам някакви изобщо, но тези определено са много сладки. Особено така нашарени.

И малко почивка
И после пак.
Дано до година пак има такъв фестивал в Бургас. А септември месец ще се организира още един в Пловдив. Не пропускайте тази възможност да се забавлявате и усмихвате.

сряда, 20 август 2014 г.

Empties #2

Време е пак за демонстрация на празните опаковки. Веднага ви споделям с какви впечатления останах от тези продукти и кои ще си купя и кои не.
1. Лосион за тяло Just Dessert с аромат на шоколадово суфле. Писах преди време за него тук в ноемврийските ми придобивки. Така ми е мъчно, че го свърших. В едно магазинче до нас го продават, но аромата е на лимон. Замислям се да го взема за да видя и той какво представлява.
2. Матиращ тонер на Avene. Най-хубавия продукт за лице, който съм ползвала. Моето основно спасение в борбата с акне! Просто при финансова възможност винаги купувам него.
3. Термалната вода на Avene малка разфасовка. Идеална е за дамската чанта. Особено обичам да я използвам след Zumba  тренировките ми, когато лицето ми е цялото зачервено.
4. Лосион против черни точки и пъпки AcneOut 15 ml мостра. Този продукт беше от кутия на Pinks. Не знам защо, но просто не ми допада. Малко в повече ми щипе някак си.
5. Тоалетно мляко за премахване на грим с невен от Aries Cosmetics. Харесвам много тези тоалетни млека. Любимото ми е с краставица, но харесвам и другите видове. Пак ще си го купя.
6. Дезодорант NEO против изпотяване на GARNIER. Малко ми е неудобен, защото буквално към края ми се налагаше да го стискам за да излезе нещо. Има приятен аромат поне и наистина не оставя неприятни миризми, но няма голям ефект.
7.Гел крем за лице Moisture Match на GARNIER. Не мога да се оплача от този крем за лице. Определено бих си го купила пак. За пролетта беше чудесно попълнение.
8. Спрей за бързо изсъхване на лак на S-he. Чудесен продукт. Писала съм повече за него тук.
9. Мострите на Uriage за първите мимически бръчки от кутията Pinks. Не мога да дам определено мнение.
Повечето неща определено бих си купила пак.

събота, 16 август 2014 г.

Zumba в Гърция

Наскоро приключи отпуската ми, но преди това със Zumba маниаците си направихме една малка екскурзия до Гърция, за да посетим нашата страхотна инструкторка Мария Аврамова. Това беше и моето първо излизане в чужбина изобщо. Бях ме в Марония. Тази част на Гърция е по-скоро за отдих, един вид малко курортно селище. Но аз имах нужда точно от това. А и като се има предвид и Zumba купоните, мястото си беше идеално.
Ето и малко снимки от този страхотен Zumba уикенд.
С голям ентусиазъм на тръгване
Първата ми работа щом сляза от автобуса не е да се разтъпча, а да се разтанцувам.
После е време за настаняване.
И след това вечерта открихме Zumba уикенда с много танци.


На следващия ден времето на моменти не беше особено слънчево, но това не ни попречи да оценим красивите гледки дори и при по-мрачни моменти.






И разбира се изпробвах новопридобитите си колоездачески способности.
Кали определено е далеч по-добра от мен. :)

И на плажа ще се танцува. Няма как!

И после плаж, море, гръцка бира. :)
Малко преди Zumba Master Class


С Vagelis - страхотен Zumba jammer
С две страхотни Zumba близначки Дина и Нанси - Twins Dancers

И нашата прекрасна Zumba инструкторка Мария Аврамова
И една последна снимка преди да си тръгнем със съквартирантките.
Едно от най-хубавите неща за мен това лято беше този уикенд.
Пожелавам и на вас много такива слънчеви преживявания.
И се усмихвайте! :)

сряда, 13 август 2014 г.

И какво стана с Bucket List-а?!

Помните ли онзи таг на Ади с 50 неща, които искаме да направим?
Аз определено работя по въпроса и мисля, че успях да изпълня някои от тях. Но днес ще споделя само едно с вас. Просто другите са все още в процес на доосъществяване. :)
Какво ли толкова успях най-накрая да направя?
Научих се да карам колело! Ей, браво на мен! Трябваше да стана на 27 г. за да събера смелост и да осъществя тази отдавнашна мечта. Но както се казва: "По-добре късно, отколкото никога." А и лятото е идеалното време според мен за това.
Всеки път, когато колегите на работа ми предложеха да ме научат, аз все отказвах. Причината е проста. Всеки път бях с рокля или пола. Разбирате ме, че така изобщо няма да ми е удобно. Е, сложих спортните панталони и както нямахме какво да правим, се реших и хоп на колелото.
За да съм честна, не започнах с голямо колело. Качих се първо на едно малко по-малко. Като за начало бих казала, че беше добре. Сега се уча все пак и най-важното за момента е да се науча да балансирам, но много бързо преминах и към голямото колело.
Съвет към всички късно учещи се като мен: Голяма грешка е да започвате процеса на обучение с джапанки. Голяма грешка! Някои удобни маратонки са идеалният вариант, за да стъпвате стабилно на педалите.
В началото краката ми бяха в синини и бях натъртена, но всичко това е без значение, защото съм много доволна. Дори успях да карам колело докато бях в Гърция и започнах да се уча да карам на надолнище. И най-хубавото е, че не се пребих. :) А точно на надолнище си мислех, че ще взема да изхвърча напред и да си счупя нещо или да си ударя главата.
Вярно е, че все още не съм кой знае колко добра и има още по какво да работя, но за мен това си е един голям напредък. А и съм толкова щастлива, че мога да задраскам тази цел от Bucket List-а си.
А вие работите ли по Bucket List-а си и кои цели осъществихте?